Митр. Николай извърши пострижение на монахиня пред затворените врати на манастираБГНЕСВ присъствието на прокурор от асеновградската районна прокуратура и на над 20 полицаи от местното РПУ започна пострижението на първата монахиня в манастира „Св. Кирик и Юлита”. Жената със светско име Лидия (Илинова, магистър-богослов - б. р.), трябва да стане игуменка на обителта,... + Продължение
Цариградският патриарх Вартоломей е на посещение на Света ГораЗлатина ИвановаВече трети ден продължава визитата на Цариградския патриарх Вартоломей на Света Гора по случай 500-годишнината от успението на втория ктитор на манастира Дионисиат св. Нифон, Цариградски патриарх. Посещението на патриарха протича в празнична атмосфера, като досега той е посетил манастирите... + Продължение
Подозират свещеник, че отглежда канабисБългарска национална телевизияЯвно добра реколта от канабис са отгледали в района на Петрич и Сандански, след като само за ден полицията там разкри 4 тона от забранената трева. Безболезнено обаче се измъкват тези, които я отглеждат – така поне изглежда, ако съдим по случая със свещеникът Кирил Папудов от петричкото... + Продължение
Историята на един разкол. Православие и католицизъмАрхимандрит Пласид (Дезей), превод В. КаравълчевЕдинството на християнската Църква през първите вековеХристиянската църква такава, каквато е била образувана след Петдесетница под ръководството на апостолите и техните близки приемници, не е била общество, организирано и управлявано от един център, в какъвто впоследствие се превръща Рим за... + Продължение
Може ли да се сключи църковен брак без граждански?Въпрос: Може ли да се сключи църковен брак без граждански и ако не, има ли някакви изключения?Здравейте, в България е задължително условие църковният брак да е предшестван от граждански. Причината за това е, че църковният брак у нас няма юридическа стойност и затова Църквата се доверява на... + Продължение
Който е бил във Виена, знае бароковото здание в източния ъгъл на стария град, в стария университетски район, по диагонал на йезуитската църква. Вътре – фрески от ХVІІІ век: алегорични фигури на Науките и Добродетелите в облаци и лъчи, eдна такава мека фактура. Някога там се помещавала резиденцията на Университета, по-късно, при Франц Йосиф, била преместена на Ринг; сега там е австрийската Академия на науките, която организира в началото на 1995 г. тридневни публични четения, от които първият ден беше посветен на философски теми (в един твърде широк смисъл на думата), вторият – на теологически, а третият – на политически. Трябва да си призная, че на мен лично най-успешен ми се стори вторият, теологическият ден (най-вече заради прекрасния доклад на И. Б. Метц); но самият аз бях поканен да говоря през първия ден. Имах две причини да приема поканата. Първо, тя идваше от човек, чиято рядка доброта и топла отзивчивост заслужаваха дълбоко уважение: наричаше се Волфганг Краус, беше автор на много книги с есеистика и оглавяваше виенската писателска организация; преди известно време той, уви, напусна този свят. И второ, привличаше ме мисълта да говоря в барокова зала...
Въпрос:Може ли да се сключи църковен брак без граждански и ако не, има ли някакви изключения?
Здравейте, в България е задължително условие църковният брак да е предшестван от граждански. Причината за това е, че църковният брак у нас няма юридическа стойност и затова Църквата се доверява на държавата, че лицата, пожелали да се венчаят пред Бога, са необвързани в друг брак или не са с повече от три развода. В Гърция църковният брак не е обвързан с гражданския - там всеки може да избира какъв брак да сключи, но църковният брак има легитимна стойност пред държавата и неговото разтрогване, тоест развода, също се регистрира от държавата, а сключването му има всички юридически последици на законовия брак.
„В същото време учениците дойдоха при Иисуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече: Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство. И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема. А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.”Мат. 18:1-6
„Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.”Мат. 18:10
Тази книга, "Деца пишат на Бога", се роди неслучайно. Героите в нея живеят около мен, без да съзнават, че те са лицето на нашия живот, неговото огледало, камертон. Те живеят в собствен свят, свят особен, от който ние възрастните през цялото време се отдалечаваме, без дори да се оглеждаме. И колкото повече се отдалечаваме, толкова по непонятен става за нас този свят – света на детството. А децата живеят със своите представи за добро и зло, за чест и безчестие, за човешко достойнство; те имат свои критерии – те са на „ти” с вечността. Героите в тази книга са ученици от шест до десет години. Точно те, в тази възраст все още пропускат живота през сърчицата си и затова са непринудени и честни.
Пролетта на 2000 г. в Гложенския манастир. Имаме гости от Гърция и искаме да им покажем “най-доброто” от България. Избираме Тетевен – считаме, че свикналото с тъмносиния цвят на морето гръцко око ще се впечатли най-много от гъстите гори и отвесни скали, на чийто връх е кацнал Гложенският манастир. За мой срам и аз отивах там за първи път и като дете се радвах на новата за мене гледка.
Влизаме в малката манастирска църквица и там ни среща млад монах. “А, Златина!” – неочаквано възкликва той, а в очите му светва детска радост. Аз не познавам много монаси и по манастири ходя рядко, така че закономерно се изненадвам. Опитвам се трескаво да си спомня къде сме се запознали, за да не обидя домакина ни, но напразно. Младият монах обаче бързо ни припомня: “Ти ни даваше да играем на компютъра в Движението... Идвахме с мои приятели-съученици от семинарията...”
Тогава си спомних – наистина, когато работех в софийския офис на Православното християнско движение “Св. патриарх Евтимий”, понякога идваше една шумна група деца от семинарията, на които (за ужас на останалите) разрешавах да играят на компютъра, който в онези години, средата на 90-е, си беше съвсем модерна новост. Имената им не научих, нито запомних лицата им – остана ми само споменът за радостта, с която сядаха да играят пред компютъра.
Седми век станал свидетел на раждането на исляма и неговото мълниеносно разпространение, за което в значителна степен способствал джихадът – свещената война, позволила на арабите да покорят най-страшния съперник на Римската империя - Персия, както и териториите на патриаршиите на Александрия, Антиохия и Йерусалим. От този период нататък патриарсите на упоменатите градове било често принудени да поверят управлението на останалото им християнско паство на свои заместници, докато те самите трябвало да живеят в Константинопол. В резултат, значението на тези патриаршии чувствително намаляло, а същевременно растяло влиянието на патриаршеската катедра в столицата на империята, която още на Халкидонския събор (451 г.) била поставена на второ място след Римската църква. С нарастването на това влияние патриархът на Константинопол в някаква степен се превърнал във висш съдия на източните църкви.
Автор Архимандрит Пласид (Дезей), превод В. Каравълчев
Единството на християнската Църква през първите векове
Християнската църква такава, каквато е била образувана след Петдесетница под ръководството на апостолите и техните близки приемници, не е била общество, организирано и управлявано от един център, в какъвто впоследствие се превръща Рим за западното християнство. Във всеки град, в който е било проповядвано Евангелието, се е създавала общност от вярващи, които се събирали в неделя около своя епископ за извършване на Евхаристията. Всяка една такава община се е считала не за част от Църквата, но за самата Църква Христова, която се е явила и станала видима в цялата си духовна пълнота на определено място, независимо дали това е било Антиохия, Коринт или Рим. Всички общини имали една вяра, основана на Евангелието, а особеностите на местните обичаи не променяли нищо съществено. Във всеки град е можело да има само един епископ, който е бил толкова тясно свързан със своята Църква, че е било невъзможно да бъде преместен в друга община.
Православието не е сред разрешените вероизповедания в Китай. Страната, която събра вниманието на целия свят през последните дни, все още има много неща да направи, ако наистина иска да бъде демократична. Руската православна мисия десетилетия наред беше унищожена, така както и в недалечната от нас Албания. Но докато в западна бълканска държава нещата се промениха след 1989 г., то в Китай промишленият напредък още не е довел след себе си нужните за всяко общество права и свободи. Затова там само в границите на руските дипломатически представителства има православни служби. Няма сведения това да прави Гръцката църква или Цариградската патриаршия за гръцките и кипърски дипломати.
Българският посланик Г. Пейчинов, който е от няколко месеца в Пекин, преди заминаването си заяви желание да направи православен параклис в посолството. За идеята работи и неговият екип, но все още не е сторено нищо за осъществяването й. А всички българи, отишли в Пекин за игрите на поредната олимпиада, са почувствали нуждата от място за молитва и духовна подкрепа, както се видя от съобщения в медиите ни.
Във връзка с информацията за възможностите на манастири и храмове в малките населени места да кандидатстват за средства пред европейските фондове, предлагаме на нашите читатели забележките на Миряна Сирийски относно законовата база за такива иницативи, изложени в дискусията към новината.
... Доколкото мога, разгледах сайта на Министерството на земеделието и горите и "Програмата за развитие на селските райони" и възможността за финансиране на "реконструкция и ремонт на сгради с местно религиозно значение и подобряване на прилежащите пространства", а също и наредбата, публикувана в "Държавен вестник" 71/12.08.2008 (от стр. 50).
Ето някои бележки и мнения, които може да са полезни на читателите на "Двери":
"Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно."
Който е бил във Виена, знае бароковото здание в източния ъгъл на стария град, в стария университетски район, по диагонал на йезуитската църква. Вътре – фрески от ХVІІІ век: алегорични фигури на Науките и Добродетелите в облаци и лъчи, eдна такава мека фактура. Някога там се помещавала резиденцията на Университета, по-късно, при Франц Йосиф, била преместена на Ринг; сега там е австрийската Академия на науките, която организира в началото на 1995 г. тридневни публични четения, от които първият ден беше посветен на философски теми (в един твърде широк смисъл на думата), вторият – на теологически, а третият – на политически. Трябва да си призная, че на мен лично най-успешен ми се стори вторият, теологическият ден (най-вече заради прекрасния доклад на И. Б. Метц); но самият аз бях поканен да говоря през първия ден. Имах две причини да приема поканата. Първо, тя идваше от човек, чиято рядка доброта и топла отзивчивост заслужаваха дълбоко уважение: наричаше се Волфганг Краус, беше автор на много книги с есеистика и оглавяваше виенската писателска организация; преди известно време той, уви, напусна този свят. И второ, привличаше ме мисълта да говоря в барокова зала...
Въпрос: Може ли да се сключи църковен брак без граждански и ако не, има ли някакви изключения?
„В същото време учениците дойдоха при Иисуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече: Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство. И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема. А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.” Мат. 18:1-6
Пролетта на 2000 г. в Гложенския манастир. Имаме гости от Гърция и искаме да им покажем “най-доброто” от България. Избираме Тетевен – считаме, че свикналото с тъмносиния цвят на морето гръцко око ще се впечатли най-много от гъстите гори и отвесни скали, на чийто връх е кацнал Гложенският манастир. За мой срам и аз отивах там за първи път и като дете се радвах на новата за мене гледка. 
(продължение)
Единството на християнската Църква през първите векове
Православието не е сред разрешените вероизповедания в Китай. Страната, която събра вниманието на целия свят през последните дни, все още има много неща да направи, ако наистина иска да бъде демократична. Руската православна мисия десетилетия наред беше унищожена, така както и в недалечната от нас Албания. Но докато в западна бълканска държава нещата се промениха след 1989 г., то в Китай промишленият напредък още не е довел след себе си нужните за всяко общество права и свободи. Затова там само в границите на руските дипломатически представителства има православни служби. Няма сведения това да прави Гръцката църква или Цариградската патриаршия за гръцките и кипърски дипломати. 
Във връзка с информацията за възможностите на манастири и храмове в малките населени места да кандидатстват за средства пред европейските фондове, предлагаме на нашите читатели забележките на Миряна Сирийски относно законовата база за такива иницативи, изложени в дискусията към 
Изпращане на сайта до приятел
Kнига за посетители
Контакти с екипа
