Дневен ред на VI Църковно-народен събор на БПЦ-Рилска света обител – 14-18 май 2008 година 13 май (вторник) вечерта /14 май (сряда) сутринта: до 9.00 часа пристигане и настаняване на делегатите 14 май (сряда)6.00 - 8.00 ч. – утринно богослужение8.00 - 9.00 ч. – закуска8.30 - 10.00 ч. - регистрация на... + Продължение
Резултати от срещата на патриарх Вартоломей и архиеп. ЙеронимЗлатина ИвановаВ петък Атинският архиепископ Йероним пристигна на първото си официално посещение в Константинополската патриаршия. Той бе топло посрещнат от патриарх Вартоломей, а днес се проведоха 8 часови преговори между църковната делегация от Атина и техните домакини. Разговорите... + Продължение
Старецът Тадей Витовнички (1914 – 2003)Архим. Тадей Витовнички, превод от сръбски В. Каравълчев„Мислех си, че всички монаси, свещеници и епископи имат благодатта даром...”Родителите на стареца Тадей са от с. Витовниче, което е на 11 километра от градчето Петровча. На 14 октомври 1914 г. в деня на св. ап. Тома, майка му отива на пазар в Петровча, където преждевременно ражда... + Продължение
Какво означава да бъдеш "духовно извисен"?Въпрос: Какво означава човек да бъде "духовно извисен"?Здравейте, Христос воскресе!Изразът "духовно извисен" е толкова популярен днес, че сама разбирате, неговият смисъл зависи много от мирогледа на употребяващия го. Все пак всички, които говорят за "духовно... + Продължение
На втория ден от заседанията си VI Църковно-народен събор гласува промените в Устава на БПЦ до чл. 16, който определя избора на патриарх на Българската църква. Противно на слуховете делегатите не са променили, нито са обсъждали минималната възраст на кандидатите за патриаршеската длъжност и тя остава 50 години. Както предвиждаше и проекто-уставът, който "Двери" публикува, промените в този член бяха свързани с двойно намаляване на квотата за миряните, което и бе гласувано от делегатите, макар и след дискусии.
За всички епархии квотите на миряните се намаляват от 4 на 2 участници в избирателния събор, а за софийска от 8 на 4. Сред аргументите за промените бе изтъкнато завишаването на числото на миряните в предишния устав поради недостатъчен брой духовници през комунистическия режим. На протестите на миряните-делегати водещият заседанията Варненски и Великопреславски митрополит Кирил заяви, че те трябва да са доволни и на тази квота, защото е имало идея въобще да не участват миряни. Митрополит Кирил изтъкна като аргумент и факта, че във Вселенските събори не са участвали миряни.
Предлагаме на нашите читатели да споделят своите впечатления от Проекто-устава, който "Двери" публикува в навечерието на откриването на Шестия църковно-народен събор (Част Ι) и (Част ΙΙ). Ние съжаляваме, че нямахме възможност да направим това по-рано, но както личи и от публикуваните текстове, дори през работните дни на събора по проекто-устава все още се работи. Знаем, че това е една закъсняла дискусия, която трябваше да се състои много по-рано и не само в рамките на интернет-пространството, но все пак считаме, че всеки член на Българската православна църква има правото да изкаже своето мнение. Защото всички ние болеем за нашата Църква.
Бележки от съставителите до участниците в събора: За улеснение сме поставили стария Устав с поправките направени на досегашните Събори в лявата колона, за да се сравняват веднага промените, които се предлагат по решение на Св. Синод за обсъждане и оформяне на окончателни промени и добавления.
От самосебе си се разбира, че това не е окончателен проект.
Въз основа на насоките, дадени от Св. Синод, с благословението на Негово Светейшество Българския Патриарх Максим, комисията се постара да запази структурата на досега действащия Устав на Българската православна църква. Св. Синод е на мнение, че архиереите и юристите, изготвили Устава на БПЦ от 1953 г., макар и в едно трудно за Църквата време, са успели в най-кратка форма да дадат необходимите формулировки и постановки на Устава въз основа на каноните на св. Православие за осъществяване на дейността на БПЦ в извънредно трудни ситуации и време на атеизъм.
Във връзка с провеждането на предстоящия Шести църковно-народен събор на Българската православна църква ще се опитам да хвърля светлина върху този църковен институт и значението му за живота на Църквата и в частност на БПЦ. Безусловно въпросите около възникването на събора като църковен институт трябва да се търсят в раннохристиянската епоха.
Ако се върнем назад във времето и потърсим аналогията на този институт, ще стигнем до апостолско време, когато наболели проблеми от живота на тогавашната християнска община се решавали от събора на апостолите и народа. Пример за това са: изборът на ап. Матия (Деян. 1:15-24), изборът на седемте дякони (Деян.6:1-6) и апостолският събор в Йерусалим (Деян. 15:1-29). Принципът на съборността в Църквата води началото от основния евангелски принцип за християнската любов, който е в противовес на единоначалието и индивидуализма в Църквата.
Автор Отец Томас Хопко, превод от англ. В. Каравълчев
Много от хомосексуалните мъже и жени твърдят, че християнството е определящо в техния живот. Някои от тях се придържат към мнението, че сексуалната ориентация е дадена от Бога, че е нещо добро и че няма нищо лошо и грешно в тяхната хомосексуална активност. Привържениците на тази теза са убедени, че Библията и църковната традиция не осъждат хомосексуалното поведение, но поради грешното им интерпретиране и употреба кога несъзнателно, кога умишлено от предубедени хора, мразещи хомосексуалистите, се е затвърдило противоположното мнение. Тези, които са убедени в погрешната интерпретация на Писанието и Преданието, съвсем очевидно се опитват да убедят и другите в правотата си, като мнозина от тях днес работят усилено, за да може техният възглед да бъде възприет преди всичко от останалите християни и църковните водачи.
Кое е общото между гей-общността в България и нас, православните? И едните, и другите разчитаме на Министерството на образованието и науката да ни „чуе” и да ограмотява подрастващото поколение по „правилния начин” (виж тук). И ние, както и те, сме малцинствена група. E, вярно, все още имаме по-силна вътрешна подкрепа и симпатия, но пък те ни бият по отношение на външни лобита и влиятелни поддръжници. Те говорят за 10% активно практикуващи хомосексуалисти – „електорат и данъкоплатци”, ние пък признаваме, че горе-долу толкова са практикуващите християни.
Опитах се да проследя външните паралели, та поне по-добре да разбера мотивацията и действията на гей-активистите, но нищо не се получи. Трудно се говори за хомосексуализма. Мога надълго и широко да споделям, защо не ми харесва, защо ме дразнят егоцентризмът и зациклянето около секса, които пропиват целия им живот, поведение, творчество. Понякога се „раждат” изтънчени, естетски творби, но в тях никога няма величие, присъствие от „друг свят” и т.н., и т.н. Истината е, че винаги съм имал проблем с аргументите по тази тема. Не че липсват. Напротив. Но на всеки един медицински, социален, нравствен, естетически, религиозен аргумент се противопоставят два и започва едно замеряне с научни изследвания и с цитати от Библията, та свят да ти се завие. Наскоро попаднах на откъс от Дневниците на о. Александър Шмеман, който на глас изказва смътните ми интуиции:
На втория ден от заседанията си VI Църковно-народен събор гласува промените в Устава на БПЦ до чл. 16, който определя избора на патриарх на Българската църква. Противно на слуховете делегатите не са променили, нито са обсъждали минималната възраст на кандидатите за патриаршеската длъжност и тя остава 50 години. Както предвиждаше и проекто-уставът, който "Двери" публикува, промените в този член бяха свързани с двойно намаляване на квотата за миряните, което и бе гласувано от делегатите, макар и след дискусии. 
Предлагаме на нашите читатели да споделят своите впечатления от Проекто-устава, който "Двери" публикува в навечерието на откриването на Шестия църковно-народен събор (
УСТАВ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
Във връзка с провеждането на предстоящия Шести църковно-народен събор на Българската православна църква ще се опитам да хвърля светлина върху този църковен институт и значението му за живота на Църквата и в частност на БПЦ. Безусловно въпросите около възникването на събора като църковен институт трябва да се търсят в раннохристиянската епоха. 
Много от хомосексуалните мъже и жени твърдят, че християнството е определящо в техния живот. Някои от тях се придържат към мнението, че сексуалната ориентация е дадена от Бога, че е нещо добро и че няма нищо лошо и грешно в тяхната хомосексуална активност. Привържениците на тази теза са убедени, че Библията и църковната традиция не осъждат хомосексуалното поведение, но поради грешното им интерпретиране и употреба кога несъзнателно, кога умишлено от предубедени хора, мразещи хомосексуалистите, се е затвърдило противоположното мнение. Тези, които са убедени в погрешната интерпретация на Писанието и Преданието, съвсем очевидно се опитват да убедят и другите в правотата си, като мнозина от тях днес работят усилено, за да може техният възглед да бъде възприет преди всичко от останалите християни и църковните водачи.
Кое е общото между гей-общността в България и нас, православните? И едните, и другите разчитаме на Министерството на образованието и науката да ни „чуе” и да ограмотява подрастващото поколение по „правилния начин” (виж 
Изпращане на сайта до приятел
Kнига за посетители
Контакти с екипа
